Й. Табов
цитировать
Зарегистрирован: 15.01.2005 Сообщения: 33
|
Династия Шишмана в России | Добавлено: Сб Дек 17, 2005 8:42 pm |
|
|
В книге
Васил Гюзелев. Извори за средновековната история на България (VІІ-ХІV в.) в австрийските ръкописни сбирки и архиви. Том втори. Главно управление на архивите при Министерския съвет, София, 2000.
приводятся отрывки из средневековых текстов, имеющих отношение к истории Болгарии. Следующее сообщение связывает династию Шишманов (см. книгу “Когда крестилась Киевская Русь?” ( http://chronologia.org/tabov/tab.html ) с Россией:
№ 108
Из “Земеописание” на архиепископа на Солдания Йоан от 1404 г. (pp. 119-124)
Universitaetsbibliothek – Graz, Abteilung fuer Sondersammlungen, cod. lat. 1221. f. 59r-60r, 66r-v, 67v-68v, 126v-127r.
"….
Ultra ad aquilonem est Russia sive Rutenia, maxima patria. Et sunt duo, maior et minor; habent plures dominatores etcet. Sed maior inter ipsos est imperator Russie et in lingua sua dicitur Susmanos. Est etiam Russia interior et exterior. In Russia interiori est civitas magna que dicitur Mosco. Inde possunt et transeunt mercatores versus Catay, et est via brevis. …" (p. 121)
Перевод на болгарский язык (учитывая интеллектуальный уровень посетителей форума Лирика, это не помешает пониманию):
“ …….
Нагоре на север е Русия или Рутения, голямо отечество. Има две – Мала и Велика; те имат много владетели и т.н. Но по-голям от тях е царят на Русия и на техен език се нарича Сусманос . Също има Външна и Вътрешна Русия. Във Вътрешна Русия има голям град, който се нарича Москва. Оттам могат да минават и минават търговците за Китай и пътят е кратък. …” (стр. 123-124)
Любопытно, что автор оценивает путь через Москву в Китай как короткий.
Об авторе (из цитированной книги Гюзелева):
Архиепископът на Солдания Йоан е доминикански монах, живял през втората половина на ХІV- началото на ХV в. Той е един от пратениците на монголския предводител Тамерлан, проводени от него при европейските владетели подир битката при Анкара (28 юли 1402 г.). Трактатът му за държавите и народите от Изтока и техните верско-религиозни различия е бил написан към 1404 г. по настояване на френския крал Карл VІ (1380-1422), тъй като именно подир споменатата битка източният въпрос силно привлякъл вниманието на Париж. (стр. 247) |
|