Болгария
Эту тему просматривают:зарегистрированных: 0, скрытых: 0 и гостей: 0
Зарегистрированные пользователи: Нет |
|
| Предыдущая тема :: Следующая тема |
| Автор |
Сообщение |
Глебов
цитировать
Зарегистрирован: 29.04.2008
Сообщения: 40
Откуда: с той стороны
|
 Болгария | Добавлено: Вт Апр 29, 2008 12:36 am |
 |
|
Принято считать, что современное слово "болгары" произошло от "булгар" волжских;
что означает слово "булгары" как и когда появилось? |
|
| Вернуться к началу |
|
 |
Реклама
|
|
|
Й-Табов
Гость
цитировать
|
| Re: Болгария | Добавлено: Вт Апр 29, 2008 7:36 pm |
|
|
| Глебов писал(а): | Принято считать, что современное слово "болгары" произошло от "булгар" волжских;
что означает слово "булгары" как и когда появилось? |
Начало статьи (на болгарском языке):
Етнонимът “българи” от европейска гледна точка
Йордан Табов, Милош Сидоров
Институт по математика и информатика – БАН
ул. “Акад. Г. Бончев” бл. 8, 1113 София
e-mail tabov@math.bas.bg , svidas1@mail.bg
§ 1. Увод: какво означава названието “българи” и кога е възникнало?
Мнозина са предлагали отговори на тези въпроси; но те и досега нямат що-годе приемлив отговор.
Подреждайки всички тези за произхода на името българи в хронологичен ред, Х. Тодоров – Бемберски в изследването си за историята и същността на името българи стига до извода, че най-старата (от известните) е на византийския хронист Йоан Едески, обявил през 585 г. за родоначалник на българите “библейския” Булгариос . В почти същия вид – че българите са наречени така на името на предводителя си Българ - тя преобладава в най-ранните сведения за българите и макар че е лаконична, всъщност заслужава особено внимание, защото съвпада с легендата за названието на пеласгите – старото местно население на Балканите: по думите на Акусилай те били наречени така на името на предводителя си Пеласг , за когото освен това в старогръцките митове се разказва, че е бил син на Зевс . На близостта на “Българ” и “Пеласг” (“Пиласг”, “Пеларг”) и на хипотезата , че “Пеласг” е неправилно прочетен античен гръцки запис на “Българ”, ще се спрем по-нататък.
Друга разпространена стара версия за името “българи” е, че те са наречени така, защото в старо време са живели край река, наречена “Булга” (или “Вулга”), от която било тръгнало името им . Разновидност на тази версия обяснява, че реката всъщност е Волга, и че “българи” е изменено “волгари” .
През ХІХ в. сред изследователите на историята придобива популярност схващането, че “пра”-българите са от тюркски произход, и се правят опити името им да се изведе от различни тюркски думи. Показателни за преобладаващото през последните два века в науката схващане за произхода и името на българите са описанията в енциклопедията Паули. Изданието от 1897 г. представя мнението на Томашек, че българите са “хунско (или “хунобългарско”) племе” , чието име е от тюркско-монголски произход и произлиза от думата bulgha- , означаваща според него “смесвам”. Изданието от 1997 г. повтаря тезата, че българите са “племе от хунски произход”; там се предлага обяснението, че името “българи” произлиза от старотюркското “bulyamak”, и че означава “Mischvolk”, т.е. “смесен народ” .
През ХХ в. част от усилията за разгадаване на тайната на българското име се пренасочва към ирански и европейски езици.
Подробни обзори на всички изказани и обсъждани в литературата становища са представени в обширните изследвания на П. Голийски и Х. Тодоров-Бемберски . Според Х. Тодоров – Бемберски теориите за значението на името “българи” може да се групират в следните основни теми :
1. Теории, съгласно които името българи има епонимен произход (епонимни теории);
2. Етимологии, разглеждащи името “българи” като калка;
3. Етимологии, извеждащи името “българи” от някой топоним (топонимни етимологии);
4. Етимологии с оглед местоположението (временно или постоянно) на българския етнос;
5. Етимологии с оглед някоя социална характеристика на българския етнос (социални етимологии);
6. Теории за хибридно значение на името “българи” (хибридни етимологии);
7. Теории за тотемен произход и тотемно значение на името “българи” (тотемни етимологии).
Цитираните изследвания на П. Голийски и Х. Тодоров-Бемберски са добра база за сравняване на различните идеи и аргументите за и против всяка от тях.
Но коя е вярната? Или поне коя би могла да бъде най-близо до истината? Бихме ли могли да предпочетем някоя от многото хипотези?
В тази статия ще разгледаме внимателно хипотезата, че името на българите е свързано с:
1) дума, която е съществувала в различни форми в доста европейски езици още от най-стари времена и е имала смисъл – разбира се, приблизителен – на “кожена чанта”, “кожена торба” или нещо подобно; латинският вариант на тази дума е “bulga”, и
2) наставката “-ар”.
Целта ни е да очертаем доводи в подкрепа на виждането, че от съчетанието на тези дума и наставка произлиза и етнонимът “българи”.
|
|
| Вернуться к началу |
|
|
Глебов
цитировать
Зарегистрирован: 29.04.2008
Сообщения: 40
Откуда: с той стороны
|
| | Добавлено: Вт Апр 29, 2008 7:59 pm |
|
|
Скорее всего другая версия, болгары-волгари, это подтверждает версия переселения из Волжской булгарии на Балканы.
Все остальное из области допущения |
|
| Вернуться к началу |
|
|
Й. Табов
цитировать
Зарегистрирован: 15.01.2005
Сообщения: 33
|
| | Добавлено: Ср Май 07, 2008 10:23 pm |
|
|
Или наоборот: было переселение из Балкан в район Волги, и переселившиеся болгары назвали реку Волгой.
Почитайте: д-р Коля Бесс-Арабский История с географией, или Где находилась Скифия Геродота http://artifact.org.ru/content/view/352/4/ |
|
| Вернуться к началу |
|
|
POL VALERI
цитировать
Зарегистрирован: 27.07.2004
Сообщения: 1020
|
| | Добавлено: Чт Май 08, 2008 3:47 pm |
|
|
| Й. Табов писал(а): | Или наоборот: было переселение из Балкан в район Волги, и переселившиеся болгары назвали реку Волгой.
Почитайте: д-р Коля Бесс-Арабский История с географией, или Где находилась Скифия Геродота http://artifact.org.ru/content/view/352/4/ |
В.Ольга=Великая Ольга=ВОльга=Волга.
Скороговорка из средних веков.
Волга длинная река, Волга долгая река, каждая река имеет рукава, в каждом рукаве по руке, Волга долгорукая (много притоков).
Волга долгорукая=Великая Ольга Долгорукая. |
|
| Вернуться к началу |
|
|
Глебов
цитировать
Зарегистрирован: 29.04.2008
Сообщения: 40
Откуда: с той стороны
|
| | Добавлено: Пт Май 16, 2008 10:52 pm |
|
|
| Й. Табов писал(а): | Или наоборот: было переселение из Балкан в район Волги, и переселившиеся болгары назвали реку Волгой.
Почитайте: д-р Коля Бесс-Арабский История с географией, или Где находилась Скифия Геродота http://artifact.org.ru/content/view/352/4/ |
А почему англиский перевод, сделанный в 19 веке, это обязательно подтверждение истиной истории?
Как правило древние документы очень трудно переложить на современную географию, а от Геродота до 19 века множество документов утеряно или уничтожено. |
|
| Вернуться к началу |
|
|
болгар
Гость
цитировать
|
| | Добавлено: Сб Май 17, 2008 8:10 am |
|
|
| Глебов писал(а): | А почему англиский перевод, сделанный в 19 веке, это обязательно подтверждение истиной истории?
Как правило древние документы очень трудно переложить на современную географию, а от Геродота до 19 века множество документов утеряно или уничтожено. |
В теория о фальсифицированые хронологии и документов надо учесть самое главное - сыновя Мамона(Адама):
tayna.by.ru
Адам(первичны) зачал Еву мамально с помощи рыбы.
Но сыновя Адама тоже зачаты так, только их папы научилис вкладыват их тайком(чтобы гои не научится) в жены.
Клан Адама - это специальны клан, клан сотворение человека.
Через тайное самозачатие, ген Первичного распался в отдельных расы, а другие вымерли.
Во время Христа, гои научилис о тайное самозачатие сыновя Адама.
Сегодня мы имеем двух основные летоброения - Адамовое(слишком теоретическое) и Христовое.
..................................
Некоторые современные ученые обнаружили следы андрогенезиса(hydatidiform mole) у человека, но андрогенаты не спят. Поэтому сфальсифицировали клонов и т.д. |
|
| Вернуться к началу |
|
|
Гость
цитировать
|
| | Добавлено: Ср Янв 15, 2014 12:05 pm |
|
|
Велика България
Основна статия: Велика България
Велика България около 650 г.
Останалите в Приазовието прабългари са покорени през 567-568 г. от Тюркския хаганат. В борбата за отхвърляне на тюркското надмощие особено активен е Гостун от рода Ерми. Тюркският натиск обединява прабългарските племена от земите край Азовско и Каспийско море. Начело с вожда на оногундурите — Кубрат (Курт) от рода Дуло, през 632 г. те се освобождават от тюрките и с кутригурите създават голям военно-племенен съюз. Византийските хронисти наричат това политическо обединение Стара Велика България. За кратко време тази България укрепва и влиза в орбитата на византийската политика в Северното Черноморие. Кубрат изпраща пратеници в двора на император Ираклий. Императорът дава на прабългарския кан титлата патриций и му изпраща скъпи дарове. Точните граници на Велика България трудно могат да бъдат установени. Съпоставени с писмени свидетелства, археологическите проучвания очертават следните граници: от река Днепър на запад до река Кубан на изток и от извора на река Донец до Азовско и Черно море на юг.
Кан Кубрат е не само силна личност, но и голям авторитет за прабългарските племена. Най-вероятно идеята за българска държавност в нейния ранносредновековен вид се заражда при неговото управление.
Разселване
Вход към крепостта на Плиска, столицата на дунавските прабългари
Кубрат умира около 660-665 г., като завещава на своите синове да не се разделят, за да „не робуват на друг народ". След него в продължение на три години управлява най-големият му син -Безмер. Византийските хронисти го наричат Батбаян или Баян.
Хазарите притискат Велика България още при управлението на хан Кубрат. След смъртта му синовете му не спазват бащиния завет и се разделят. Най-големият — Батбаян, се подчинява на хазарите и започва да им плаща данък. Част от тези т.н. "черни българи" се оттеглят във високите части на Кавказ и формират оцелелият и до днес Балкарски народ обитаващ подножието на най-високия връх в Европа - Елбрус. Вторият син на Кубрат - Котраг, потегля на североизток и се заселва по средното течение на р. Волга. Тук поставя началото на т.нар. Волжко-Камска България. Тази България съществува до 30-те години на XIII в., когато е разгромена от татаро-монголското нашествие, а по-късно, през 16-ти век завладяна от Иван IV Грозни, ( Велик княз Московски и т.н.), след което той започва да се титулува Цар Болгарский, титул запазен от руските царе до 1917 година.
Третият син — Аспарух през 70-те години на VII в. се заселва в т.нар. Онгъл (Оглос, Онглос) - земите около делтата на Дунава в днешна Румъния и днешна Бесарабия.
Известна част от прабългарските племена - утигурите и кутригурите остават в Панония след разгрома на хуните. В средата на VI век те попадат под властта на Аварския хаганат. През 631 г. избухва междуособна война за аварския престол между аварски и прабългарски кандидат, в която прабългарите претърпяват поражение. Част от панонските прабългари, водени от Алцек се заселва в земите на баварците, подвластни по това време на франкския крал Дагоберт I, който по-късно нарежда те да бъдат избити. Оцеляват само около 300 души, които се заселват в Равенския екзархат в Северна Италия.
Около 80-те години на VII век остатъкът от панонските прабългари, начело с Кубер, въстават срещу аварите. На страната на прабългарите застават и част от пленниците, взети от аварите във войните с Византия. Вероятно затова Кубер и подвластните му племена се насочват на юг, към земите на Македония, в близост до днешния град Битоля. Кан Кубер установява мирни отношения с Византия и се премества в околностите на Солун. Някои историци допускат, че заселването на куберовите прабългари в Македония води до създаването на военно-племенен съюз с местните славянски племена, насочен срещу византийците.
Прабългарите в Дунавска България
Основна статия: Първа българска държава
Голямата базилика в Плиска
Останки от Двореца на хановете в Плиска
Около 670 г. Аспарух преминава река Дунав с орда от около 30,000-50,000 прабългари.[11][12][13] Вероятно част от хората му остават северно от реката, като щит срещу хазарите. През 680 г прабългарите вероятно в съюз със славянски племена водят война с Византия, около делтата на р. Дунав. Предводителят на прабългарите хан Аспарух извоюва победа над император Константин IV, тогавашният глава на Византийската империя. След победата Империята сключва договор с хан Аспарух. Според този Договор прабългарите получават статут на федерати в по-голямата част от територията между Стара планина и р. Дунав заедно със населяващите я славянски племена и други народи. Не е изключено договорът да е включвал както други подобни договори и клауза за годишен "трибут" - данък или субсидия от Империята за федерата, своеобразен откуп на мира между тях и лоялността му да брани границата от други нашественици.
Различните учени дават различно тълкувание на тези факти и някои определят договора с Византия от 681 г. като момент на създаване на съвременна България. По време на управлението на хан Крум (802-14) България се разраства на юг, населвайки територията на днешна София през 811 г. и днешен Одрин през 813 г.. Крум побеждава император Никифор I в битката при Върбишкия проход и според преданието прави от черепа му обкована чаша. Достига до портите на Константинопол, но не успява да го завладее. Въвежда много строги закони.
Княз Борис-Михаил (852-889) приема християнството за официална религия. Съпротивата в лицето на някои боляри е смазана жестоко. Детронира и ослепява първородния си син княз Владимир Расате (889-893), заради опита му да върне езичеството. Княз Борис I предприема този ход, за да обедини жителите на страната си които по онова време имат коренно различни религии. На българите е разрешено да имат собствен ариепископ. Борис приема учениците на Кирил и Методий в България. Така новосъздадената азбука (глаголица) от братята Кирил и Методий идва в българските земи около 886 г.. В началото на 9 век се разработва нова азбука, наречена кирилица, на основата на гръцката писменост и глаголицата.
По-късно Симеон I, синът на княз Борис I, приема титлата Цар на българите и василевс (император) на българи и гърци. Титлата василевс е призната от папата, но не и от византийския василевс. Неговата държава е наречена от някои историци Западна българска империя, за да се разграничи от другата прабългарска държава съществувала по това време - Волжка България. Времето на Симеон I е наречено Златен век на българската книжнина. Сам получил образованието си в Константинопол изгражда множество книжовни центрове из цяла България. Симеон I се превръща в сериозна заплаха за Византийската империя като след множество военни успехи си поставя за цел превземането на Константинопол. Приема се, че по времето на Борис и Симеон се претопяват и последните остатъци от прабългарите, като се образува един нов народ с българско самосъзнание, говорещ общ славянски език.
Отношения между прабългарите и завареното население
Основна статия: Образуване на българската народност
Естеството на отношенията между прабългарите и заварените в териториите на Балканите народи, и по-специално със славяните, е предмет на множество спекулации. На първо място, по това време Балканите не са били населявани само от славянски племена. Тук живеели немалко готи, келти, римски и гръцки колонисти и други предславянски народи. По склоновете на планините обитавали пастири-траки, част от които били дори непокръстени. В градските центрове обитавали остатъци от византийско население, съставено предимно от романизирани и християнизирани местни траки и илири. Трябва да се подчертае, че ролята на завареното византийско, неславянско население при формиране на новата държава и до днес се премълчава и подценява под предлог за малобройността му, което е необосновано.
На територията на Мизия живеели севераните, славянско племе. На запад от севераните, в земите на днешна Централна Северна България и Северозападна България живеели множество други славяни, останали в историята с названието седем славянски племена. Техните имена не са запазени. Славяни живеели и в Тракия и Македония. Не би могло да се говори за съюз между българи и славяни на равноправна основа, каквато беше официалната историческа теза много години. Нито при аварите, нито при хазарите, нито при хуните преди това, нито при варягите след това не е налице такова равноправие в отношенията им с другите народи от техните държави. Най-вероятното е, че срещу подчинението им и плащането на данъци българският кан е позволил вътрешното самоуправление на завареното население, като го защитавал от външни нападения. Първоначално славяните не са били включвани в българската армия, а самоуправлението им най-вероятно е отнето при административната реформа на кан Крум. Има множество сведения за опити на засилване на властта на българите върху славяните и за масови преселения на славяни във Византия. Най-значимите са отбелязани именно в средата на 8 век и при управлението на Омуртаг.
Славяните са значително по-многобройни от прабългарите. От друга страна завареното ромейско население непрекъснато увеличава дела си с приобщаването на нови византийски територии към България. Също така междуособиците между прабългарите вероятно редуцират и без това ограничения им брой. Това довежда до постепенното им претопяване в периода 7-10 век. Около 1000 г. от останките от прабългари, славяните и завареното население се формират българите. Техният език се класифицира като южнославянски, а не като тюркски, какъвто се предполага, че е бил езикът на прабългарите. След покръстването и приемането на славянския език за официален титлата кан се заменя с княз. |
|
| Вернуться к началу |
|
|
|
|
Вы можете начинать темы
Вы можете отвечать на сообщения
Вы не можете редактировать свои сообщения
Вы не можете удалять свои сообщения
Вы не можете голосовать в опросах
|
|
|
Реклама:
-
|
|
Альбом
FAQ
Поиск
Правила
Регистрация
Вход
